Византийско владичество (1018 – 1185)

Византийско робство е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи.

Завладяване

През средата на 10 век Византия се съюзява с Киевска Рус и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата Преслав, с което България губи цялата източна част от териториите си. След това столицата е преместена и след 50-годишна война с Византия България започва да клони към неуспех.

В последните години от войната, при битката при Беласица през 1014 г., император Василий II пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги изпраща към България, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка цар Самуил получава сърдечен удар и умира.Четири години по-късно, през 1018 г. след смъртта на Иван Владислав, България пада под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината Томор в областта Кутмичевица (днешна южна Албания).

След завоеванието Българската патриаршия е деградирана в Автокефална българска Охридска архиепископия и са и отнети епархиите в Тракия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s